Фонд | Летопис |
---|---|
ИД | 3409 |
Вид документ | Театрална постановка |
Език на документа | Български |
Права за ползване | Да се цитира източник: „Художествен архив НТ „Иван Вазов“ |
Предоставяща страна | България |
Качество на изображението | Средно |
Институция | Народен театър „Иван Вазов“, гр. София, България |
Автор: | Адам Мицкевич |
---|---|
Превод: | Слава Щиплиева и Любомир Андрейчин |
Режисьор: | Леон Шилер (Полша) |
Сценограф: | Андрей Пронашко |
Музика: | Песни Любомир Пипков. Музикален ръководител Асен Димитров. Балетмайстор Анастас Петров. |
Актьорски състав: | Густав-Конрад - Борис Михайлов; Мариля - Зорка Йорданова; Заклинател - Константин Кисимов; Дух - Стефан Пейчев; I младеж - Иван Иванов; II младеж - Стефан Сърчаджиев; III младеж - Димитър Кьостеров; IV младеж - Стоян Евгениев; Майка - Мария Ясникова; Кукумявка - Мара Пенкова; Господар - Стефан Пейчев; Ангелче - Петрана Колчева; Зося - Мери Стоянова; Свещеник - Стоян Бъчваров; Деца - Михаил Здравев, Ивайла Вълкова; Ангел страж - Олга Кирчева; Нощен дух - Христо Кулелиев; Соболевски - Любен Саев; Яков - Марин Тошев; Свещеник Лвович - Георги Бесарабов; Жегота - Веселин Симеонов; Томаш - Иван М. Попов; Феликс - Стефан Сърчаджиев; Фрейенд - Стефан Сърбов; Адолф - Иван Кирчев; Свещеник Петър - Иван Димов; Добър дух - Олга Кирчева; Зъл дух - Стефан Пейчев; Висоцки - Стефан Пейчев; Зенон - Иван Иванов; Млада дама - Ружа Делчева; Полски генерал - Христо Коджабашев; Шамбелан - Йордан Свещаров; Граф - Стефан Сърбов; Камерюнкер - Веселин Симеонов; I дама - Сия Дюлгерова; II дама - Сия Челебиева; I писател - Стоян Бъчваров; II писател - Асен Камбуров; III писател - Стоян Стоичков; I дявол - Стоян Евгениев; II дявол - Димитър Кьостеров; Сенатор - Петко Атанасов; Байков - Борис Борозанов; Пеликан - Димитър Пешев; Доктор - Никола Балабанов; Секретар - Йордан Свещаров; Лакей - Димитър Кьостеров; Г-жа Ролисон - Златина Недева; Г-жа Кмитова - Мара Пенкова; Княгиня - Олга Кирчева; I госпожица - Мери Стоянова; II госпожица - Милка Магнева; Млада дама - Невена Милошева; Губернатор - Иван М. Попов; Губернаторка - Сия Дюлгерова; Полковник - Стоян Евгениев; Генералка - Сия Челебиева; Съветник - Христо Коджабашев; Съветничка - Зоя Шаранкова; Колежки регистратор - Асен Камбуров; Староста - Борис Ганчев; Студент - Стефан Сърчаджиев; Офицер - Стефан Сърбов; Директор на музиката - Марин Тошев; Войник - Никола Саламанов; Хор на народа, хор на чиновниците, хор на родолюбците, хор на духовете - артисти от Народния театър и опера, стажанти, служители, статисти. |
Дата на премиерата: | 3 април 1937 г. |
Сцена: | Голяма сцена |
Сезон: | 1936/1937 г. |
Премиерен номер: | 451 |
Отзиви и други текстове: | Андонов, Мицо. „Задушница" в Народния театър. Нова камбана, I, бр. 279, 10.4.1937, с. 4. Бадев, Йордан. „Задушница" в Народния театър. Зора, XVIII, 1937, бр. 5338, с. 8. Васев, Славчо. „Задушница" в Народния театър. Забележителен успех на режисьор, художник и артисти. София, IX, 1937, бр. 517. с. 4. Васев, Славчо. Масовият театър - театър на бъдещето. Час, III, 1937, бр. 31, с. 1 и 4. Васев, Славчо. Общественост и изкуство в „Задушница". Предел, I, 1937, бр. 1, с. 2. Васев, Славчо. Голгота на славянството. Заря, XV 1937, бр. 4675, с. 6. Василев, Владимир. „Задушница" в режисурата на Л. Шилер. Златорог, XVIII, 1937, кн. 4, с. 184-188. Георгиев, Ат. К. По следите на Народния театър. Родина, I, 1938, кн. 2, с. 220. Георгиев, Коста. Един час при полския режисьор Леон Шилер. Лит. глас, К, бр. 351, 21.4.1937, с. 3. Гърчев, Иван. Декоративното разрешение на „Задушница". Днес, II, 1937, бр. 348, с. 8. Димов, Стр. (Стефан Гендов). „Задушница" в Народния театър. Нар. театър, III, 1937, бр. 52, с. 1. Каракостов, Стефан. Борис Михайлов в ролята на Густав-Конрад. Театър, XVII, 1964, кн. 10, с. 35-39. Коралов, Емил. „Задушница" и постановката на Леон Шилер. Слово, XVI, 1937, бр. 4447, с. 4. Константинов, Георги. Пред едно театрално събитие. Поставянето на „Задушница" в Народния театър. Зора, XVIII, 1937, бр. 5351, с. 8. Константинов, Георги. Народен театър. Просвета, III, кн. 2, октомври 1937, с. 223-228. Лещова-Трънка, д-р М. Драматичната поема на Мицкевич „Задушница" в Народния театър. Развигор, VII, 1937, бр. 11, с. 9-10. Пенев, Пенчо. Една класическа унгарска пиеса в Народния театър. Вестник на жената, XXII, бр. 940, 23.6.1943, с. 3. Пенев, Пенчо. Петдесет години творчески живот. Борис Михайлов. Театър, 1962, кн. 6, с. 33-37. Полски вестник за българския театър. Нар. култура, ХХП, бр. 21, 26.5.1978, с. 4. Пушкарьова-Пехливанова, Вера. „Задушница" от Адам Мицкевич (гастрол на режисьора Леон Шилер). Беседа, III, кн. 17-18, 15.5.1937, с. 277. Сливополски-Пилигрим, Йор(дан). Задушница. Бълг. нар. театър, VII, бр. 134-135, 1.5.1937, с. 2. Т. Магията на режисьора. София, IX, 1937, бр. 518, с. 4. Щиплиева, Слава. Мицкевич и заветите му в „Задушница". Завети, IV 1937, кн. 2, с. 39. Щиплиева, Слава. Мицкевич и неговата младежка любов. „Задушница". Беседа, III, 1937, кн. 15-16, с. 233. Щиплиева, Слава. Женските образи в „Задушница" от Мицкевич. Вестник на жената, XVI, бр. 687, 7.4.1937, с. 2. Щиплиева, Слава. „Задушница". Пролетта на един народ. Развигор, VII, 1937, бр. 11, с. 10. Щиплиева, Слава. Полски борби за освобождение. Ролята на декабристите в „Задушница". Час, III, 1937, бр. 30, с. 3. |
Забележка: | Драматическа поема в четири части, 11 картини, от Адам Мицкевич. Сценична редакция Леон Шилер. Композиция на терена и сценически форми Андрей Пронашко. България е единствената страна, освен Полша, в която е поставена,, Задушница" - поне до деня на премиерата. |