| Фонд | Летопис |
|---|---|
| ИД | 31224 |
| Вид документ | Театрална постановка |
| Език на документа | Български |
| Права за ползване | Да се цитира източник: „Художествен архив НТ „Иван Вазов“ |
| Предоставяща страна | България |
| Качество на изображението | Средно |
| Институция | Народен театър „Иван Вазов“, гр. София, България |
| Автор: | Джовакино Форцано |
|---|---|
| Превод: | Хрисан Цанков |
| Режисьор: | Хрисан Цанков |
| Сценограф: | Преслав Кършовски (декори и костюми) |
| Актьорски състав: | Емануело Ригатиери - Константин Кисимов; Таен агент - Веселин Симеонов; Анджелина - Зорка Йорданова, Мери Стоянова; Джани Сорби - Борис Борозанов; Винченцо Галаси - Аспарух Темелков; Франческа Галаси - Милка Ламбрева; Терезина Бонфанти - Магда Колчакова; Баща й - Георги Бесарабов; Съседка - Милка Сейменкова; Председател на съда - Стефан Савов, Никола Балабанов, Димитър Пешев; Прокурорът - Стефан Пейчев; Адвокат де Фабрис - Стефан Сърбов; Председател на апелацията - Никола Икономов; Д-р Содини - Асен Камбуров; Съдебен разсилен - Стоян Евгениев; Полицай - Марин Тошев; Слугиня - Сия Челебиева, Зоя Шаранкова; Момиченцето на Гина Галаси - Надежда Георгиева; Млекарката - Милка Магнева; Вестникопродавец - Коста Наумов; Прислужница - Невена Милошева; Хлапето - Михаил Здравев. |
| Дата на премиерата: | 21 октомври 1941 г. |
| Сцена: | Голяма сцена |
| Сезон: | 1941/1942 г. |
| Премиерен номер: | 505 |
| Гастроли, турнета и участия във театрални фестивали: | Спектакълът се играе и след евакуирането на театъра в Пирдоп през април 1944 г. |
| Отзиви и други текстове: | Бабев, Дим. Италианска пиеса на сцената на Народния театър. Утро, XXXI, бр. 9668, 23.10.1941, с. 6. Бадев, Йордан. „Когато вятърът си играе", пиеса от Джовакино Форцано. Зора, XXIII, 29.10.1941, бр. 6710, с. 6. Б., Л. Форцано, Хрисан Цанков и Кисимов. Вечер, бр. 459, 23.10.1941. Васев, Славчо. „Когато вятърът си играе". Сатира на съвремеността. Актьорът. Заря, XVIII, 1941, бр. 6050, с. 6. Георгиев, Ат. К. По следите на Народния театър. Родина, III, 1941, кн. 4, с. 160-168. Георгиев, Серафим. Форцано - Кисимов. „Когато вятърът си играе". Днес, II, 1941, бр. 497, с. 4. Гочев, Гочо. Три роли на Константин Кисимов. Театър, 1965, кн. 2, с. 38-44. Данаилова, Мила. Три пиеси в Народния театър. Бълг. мисъл, XVII, 1942, кн. 1, с. 60-63. Захариев-Чемера, П. „Когато вятърът си играе". Бълг. нар. театър, XII, бр. 223, 15.11.1941, с. 2. Зелков, Кр. „Когато вятърът си играе". Нар. театър, VI, бр. 105, 23.11.1941, с. 1. Иванова, Ана. Актьор-легенда (Константин Кисимов). Театър, 1987, кн. 6, с. 24-27. Иванов, Цвети. Палячо или бунтовник е Емануело. По повод „Когато вятърът си играе" от Дж. Форцано. Дъга, VIII, 1941, бр. 445, с. 6. Коралов, Емил. Когато вятърът си играе. Слово, XX, бр. 5784, 24.10.1941, с. 2. К., X. Когато вятърът си играе. Вечер, бр. 458, 22.10.1941. Михайлов, Люб. Когато вятърът си играе. Дневник, XL, 1941, бр. 12550, с. 4. П., Сл. Когато вятърът си играе. Огнище, V, 1941, бр. 43, с. 2. Пенев, Пенчо. Когато вятърът си играе. (Снощната премиера в Нар. театър). Мир, XLVII, бр. 12360, 22.10.1941, с. 2. Пенев, Пенчо. Когато вятърът си играе. Вестник на жената, XXI, бр. 867, 29.10.1941, с. 3. Тенев, Любомир. Джовакино Форцано: „Когато вятърът си играе". Стил в пиесата и постановката. Изкуство и критика, IV 1941, кн. 8, с. 350-353. Цанков, Хрисан. Един нов майстор на драмата. (По повод на новата премиера в Народния театър). (БНТ-АИГ). Янева, Стела. Когато вятърът си играе. Дом и свят, VIII, кн. 3, ноември 1941, с. 77. |
