| Фонд | Летопис |
|---|---|
| ИД | 31106 |
| Вид документ | Театрална постановка |
| Език на документа | Български |
| Права за ползване | Да се цитира източник: „Художествен архив НТ „Иван Вазов“ |
| Предоставяща страна | България |
| Качество на изображението | Средно |
| Институция | Народен театър „Иван Вазов“, гр. София, България |
| Автор: | Едмон Ростан |
|---|---|
| Превод: | Кирил Христов |
| Режисьор: | Кръстьо Сарафов |
| Сценограф: | Александър Миленков (декори и костюми) |
| Музика: | Панайот Пипков |
| Актьорски състав: | Сирано де Бержерак - Кръстьо Сарафов; Христиан де Ньовлет - Васил Кирков; Граф де Гиш - Коста Стоянов; Рагено - Гено Киров; Ле Брет - Добри Дундаров; Капитан Карбон - Тачо Танев, Добри Дундаров, Георги А. Стаматов; Линиер - Петко Атанасов; Виконт де Валвер - Йордан Сейков; Монфльори - Николай Христов; Белроз - Георги Дюлгеров, Вичо Райков; Жодле - Борис Пожаров, Божил Стоянов; Роксана - Елена Снежина, Милка Ламбрева; Кюижи - Тодор Йорданов; Брисел - Иван Георгиев; Недоволник - Стоян Кожухаров; Един буржоа - Златан Кашеров; Син на буржоата - Йордан Черкезов; Джебчия - Борис Борозанов; Монах-капуцин - Иван Попов; Прислужница на Роксана - Вера Игнатиева; Вратар - Димитър Абаджиев; Майка Маргарита - Мария Казакова, Елена Чехова; Сестра Марта - Анна Андонова; Сестра Клара - Добринка Камбурова; Лиза - Елена Чехова; Народ, разни буржоа, маркизи, мускетари, крадци, баничари-сладкари, поети, гасконски кадети, комедианти, музиканти, пажове, деца, испански солдати, зрители и зрителки, великосветски дами, комедиантки, буржоазки, монахини, лакеи, кавалери - драматически ученици и миманс. |
| Дата на премиерата: | 24 октомври 1921 г. |
| Сцена: | Голяма сцена |
| Сезон: | 1921/1922 г. |
| Премиерен номер: | 241 |
| Отзиви и други текстове: | Апостолов, Ив. Сирано де Бержерак. Ученически подем, II, 1926, бр. 1, с. 3. Велимов, Ю. Сирано де Бержерак. Ново време, III, кн. 794, 2.10.1921. Гендов, Ст. Сирано де Бержерак. Нова комедия, II, бр. 34, 11.11.1921, с. 1-2; бр. 35, с. 1. Дзивгов, Александър. Сирано де Бержерак. В сб. „Кръстьо Сарафов", С., 1921, с. 52-66. Димов, Стр. (Ст. Гендов). Сирано де Бержерак. Комедия, II, бр. 54, 23.10.1925, с. 2. Луд Гидия. Театрален фейлетон. Нова комедия, II, 1921, бр. 35, с. 3. Милев, Гео. Сирано де Бержерак. Везни, III, 1921, кн. 4, с. 64-67; в „Театрално изкуство. Студии, статии и критики", „Нов свят", С., 1942, с. 98-99; в „Везни. Алманах Везни". Фототипно издание. Изд. „Захарий Стоянов" и Международна фондация „Гео Милев", С., 1999. Полянов, Владимир. Първенец на българската сцена (Кръстьо Сарафов). Театър, V 1952, кн. 10, с. 13-15. Пушкарьова, Вера. Актьор и режисьор. Развигор I, 1921, бр. 49, с. 1-2. Пушкарьова, Вера. (МНТ, Дневник, 1921). „Сирано де Бержерак" от Едмон Ростан. Учителски вестник, XVII, 1922, бр. 16, с. 123. Стефанов, Георги. „Сирано де Бержерак" и Кр. Сарафов. Ново знаме, II, 1922, кн. 2, с. 44-45. Теофилов, Мих. Сирано де Бержерак. Своб. мнение, IV 1922, кн. 7, с. 108-109. Филипов, Н. „Сирано де Бержерак" в Народния театър. Листопад, III, 1921, кн. 2, с. 68-70. Фурен, С. (Светослав Камбуров). Сирано де Бержерак. Златорог, II, 1921, кн. 9, с. 598-603. Янева, Стела. „Сирано де Бержерак" от Едмон Ростан. Своб. реч, II, 1925, бр. 530, с. 3. |
| Забележка: | На 5 февруари 1922 се дава бенефис на Кръстьо Сарафов. На 9 януари 1923 се дава бенефис на Коста Стоянов "по случай 25 години артистическа дейност". |
