| Фонд | Летопис |
|---|---|
| ИД | 31005 |
| Вид документ | Театрална постановка |
| Език на документа | Български |
| Права за ползване | Да се цитира източник: „Художествен архив НТ „Иван Вазов“ |
| Предоставяща страна | България |
| Качество на изображението | Средно |
| Институция | Народен театър „Иван Вазов“, гр. София, България |
| Автор: | Константин Илиев |
|---|---|
| Режисьор: | Иван Добчев |
| Сценограф: | Сценография и костюми Елена Иванова |
| Музика: | Музикално оформление Иван Добчев. Консултант по църковно пеене Йосиф Герджиков. Консултант по църковни ритуали д-р Тони Радков
|
| Актьорски състав: | Кръстьо Никифоров - Велко Кънев; Гечо Немият - Цветан Алексиев (студент) |
| Дата на премиерата: | 22 декември 1993 г. |
| Сцена: | Голяма сцена |
| Сезон: | 1993/1994 г. |
| Премиерен номер: | 863 |
| Награди: | Играна на Националния фестивал на малките театрални форми във Враца през май 1994 г., където получава: I награда за режисура; I награда за мъжка роля на Велко Кънев. Награда „Аскеер '94" за водеща мъжка роля на Велко Кънев.
|
| Гастроли, турнета и участия във театрални фестивали: | Играна на Националния фестивал на малките театрални форми във Враца през май 1994 г. Играна на фестивала „Варненско лято" на 04.06.1994 г. (в паралелната програма). Играна на „Аполония" в Созопол на 03.09.1994 г. Играна в Австрия (Виена, Дом „Витгенщайн") на 18 и 19.02.1995 г. Играна на фестивала „Нова българска драма" в Шумен през май 1995 г. (извън състезанието). Играна на Театралните срещи „Иван Радоев и българското в българския театър" в Плевен на 29.05.1995 г. |
| Отзиви и други текстове: | Александров, Ивайло. Три опита върху „еретика" Добчев. Театър, XLIX, 1995, кн. 1-2, с. 41-42. Асенов, Венцислав. Българинът не е роб по принуда. Тази вечер Константин Илиев дебютира на сцената на Народния театър. Стандарт, II, бр. 470, 22.12.1993, с. 26. Асиова, Бойка. „Великденско вино" 20 години на сцената. Днес е 150-ото представление на спектакъла в НТ „Иван Вазов". Дума, XI, бр. 98, 27.4.2000, с. 15. Вагалинска, Ирина. След „Великденско вино" Велко Кънев загуби вкус към шоупрограмите. Демокрация, V бр. 106, 13.5.1994, с. 5. Василева, Красимира. Още едно „Великденско вино". Столица, 7-14.1.1994. Вачковски, Христо. Актьорът се подчинява на драматургичния герой. Разговор с Велко Кънев. Апостолът, май 2002, с. 15. Велко Кънев бил готов за енорийски свещеник. Дума, IV, бр. 153, 9.7.1994. Гьорова, Севелина. Театърът в дните на Дякона. Права и свободи, бр. 9, 25.2.1994, с. 6. Гюлева, Веселина. Между българския дух и американската мечта. Култура, XXXVIII, бр. 21, 27.5.1994, с. 6. Дашев, Любен. Вино, от което нагарча. Порт Силистра, бр. 5, 9.1.1995. Дечева, Виолета. Опустелият храм на съвестите. Култура, XXXVIII, бр. 1, 7.1.1994, с. 8; в „Театърът на 90-те", „Сонм", С., 2001, с. 41. Дечева, Виолета. Велики четвъртък. (За 150-тото представление на „Великденско вино".) Култура, XLIV бр. 19, 19.5.2000, с. 4; в „Театърът на 90-те", „Сонм", С., 2001, с. 319-321. Динова, Людмила. Константин Илиев ще защитава „Великденско вино". Нар. дело, Варна, 3.6.1996. Динова, Лилия. Иван Добчев не обича текстовете еднодневки. Експрес, 15.12.1993. Динова, Лилия. В Народния театър замириса на тамян. Експрес, 22.12.1993, с. 16. Динова, Лилия. В душата на актьора винаги има едно местенце „резерве". Разговор с Велко Кънев. Континент, IV бр. 35, 10.2.1995, с. 25. Дойчева, Венета. Бесът на поруганието. Стандарт, III, бр. 513, 7.2.1994, с. 28. Илиев, Константин. Тази пиеса възникна... Бюлетин на фестивала „Варненско лято", 1993, кн. 3, 1993, с. 24. Каролева, Светла. Дано не се наложи да си служим с езоповски език. Разговор с Константин Илиев. Демокрация, VI, 14.8.1995. Козова, Лиляна. „Великденско вино" отново вълнува с предателството към Левски. Земя, бр. 251, 23.12.1993. Кортенска, Мирослава. Национална институция или тотем. 90 години Народен театър „Иван Вазов". Век 21, V, бр. 22, 8-14.6.1994, с. 9. Кронева, Любов. Тежката орисия да се родиш българин. Детайли, бр. 10, 14.1.1994, с. 19. Кронева, Любов. Ако отделим истината от мита за Левски. Не можем, твърди Константин Илиев, но ако някой махне измислиците, с нищо няма да накърни този изключителен образ. Разговор с Константин Илиев. Континент, III, бр. 47, 25.2.1994, с. 31. Михайлова, Валя. Незримият мост между класиката и нашето съвремие. Веч. новини, XLIV бр. 1, 3-4.1.1994. Начева, Елена. Константин Илиев предлага отлежало „Великденско вино". Експрес, 20.12.1993. Патрашкова, Кристина. Поклон на Рембранд прави Иван Добчев. 24 часа, III, бр. 350, 27.12.1993, с. 23. Пискулийска, Юлия. Новата премиера на Народния театър е „Великденско вино". Континент, II, бр. 299, 22.12.1993. Поклон към Рембранд, или „Великденско вино" за първи път на сцената на НАТ „Ив. Вазов". Подкрепа, 31.12.1993. Попилиев, Ромео. Дори червеното вино е безсилно да измие колективната вина. 168 часа, V бр. 2, 10.1.1994, с. 45. Стайков, Димитър. Удоволствието да гледаш чуждите мъки. Демокрация, V, бр. 13, 17.1.1994, с. 10; в „Театрална аритмия", „Слънце", С., 2003, с. 197-199. Стефанова, Йорданка. „Великденско вино" от Константин Илиев на сцената на Народния театър. Балканите, бр. 1, 4-10.2.1994. Сто и петдесетото представление в Народния театър. Земя, XI, бр. 81, 26.4.2000, с. 4. Трифоновска, Светлана. Малки форми с монументални намерения. Век 21, V, бр. 24, 22-28.6.1994, с. 1 и 9. Чернев, Димитър. „Великденско вино" - без упойка! Бюлетин на „Варненско лято 1994", бр. 2, с. 12-14. Чернев, Димитър. Плевен '95. Култура, XXXIX, бр. 29, 21.7.1995, с. 6. |
| Забележка: | Спектакълът се играе на голямата сцена и в залата, като публиката е разположена на самата сцена. През 1994/1995: Гечо Немият - Михаил Илийков, Николай Антонов. През 1995/1996: Гечо Немият - Юри Ангелов. На 15.05.1997 г. е 100-ното представление.
|
