| Фонд | Летопис |
|---|---|
| ИД | 30943 |
| Вид документ | Театрална постановка |
| Език на документа | Български |
| Права за ползване | Да се цитира източник: „Художествен архив НТ „Иван Вазов“ |
| Предоставяща страна | България |
| Качество на изображението | Средно |
| Институция | Народен театър „Иван Вазов“, гр. София, България |
| Автор: | Самюел Бекет |
|---|---|
| Превод: | Ивайло Данаилов (редакция на превода Мирослава Кортенска) |
| Режисьор: | Иван Добчев |
| Сценограф: | Сценография и костюми Зоя Генчева |
| Музика: | Музика Кирил Дончев |
| Актьорски състав: | Наг - Антон Радичев; Нел - Маргарита Дупаринова; Хам - Васил Михайлов; Клов - Велко Кънев |
| Дата на премиерата: | 27 януари 1992 г. |
| Сцена: | Голяма сцена |
| Сезон: | 1991/1992 г. |
| Премиерен номер: | 845 |
| Отзиви и други текстове: | Богданова, Галина. Митът Бекет. Лит. вестник, II, бр. 6, 14-21.2.1992, с. 2. Вандов, Никола. Народният театър се събуди. Култура, XXXVI, бр. 6, 7.2.1992, с. 1. Василева, Красимира. Човекът в състезание с живота. Отеч. вестник, XLIX, бр. 13862, 29.1.1992, с. 4. Вълчева, Радост. Няма нищо по-смешно от нещастието. Веч. новини, XLII, бр. 18, 28.1.1992. Динова, Лилия. Иван Добчев чете Бекет като евангелист. Подкрепа, II, бр. 17, 22.1.1992, с. 3. Добчев, Иван. Театърът - убежището на отхвърлените евангелисти. В програмата на спектакъла. Иван Добчев опровергава твърденията, че Бекет е мрачен, скучен и безнадежден. Труд, XLVII, бр. 21, 27.1.1992, с. 4. Колевска, Наташа. Като нямаш сцена, правиш класици. Арт, II, бр. 6, 13-19.2.1992, с. 2. М. М. Къде е Бекет? Лит. форум, III, бр. 10, 11-17.3.1992. Манова, Миглена. От абсурда на социализма, до театъра на абсурда. Бълг. корона, бр. 21, 28.5.1992. Манолова, Славяна. А какво стана с Годо? Труд, XLVII, 7-10.2.1992, с. 5. Праматарова, Майя. Свидетелства за театъра по време на ремонт. 1000 дни, I, бр. 25, 5.2.1992, с. 13. |
| Забележка: | Спектакълът се играе на авансцената пред желязната завеса на Голяма сцена. Дебют на художника Стефан Десподов. |
