| Фонд | Летопис |
|---|---|
| ИД | 2210 |
| Вид документ | Театрална постановка |
| Език на документа | Български |
| Права за ползване | Да се цитира източник: „Художествен архив НТ „Иван Вазов“ |
| Предоставяща страна | България |
| Качество на изображението | Средно |
| Институция | Народен театър „Иван Вазов“, гр. София, България |
| Автор: | Пейо К. Яворов |
|---|---|
| Режисьор: | Павел П. Ивановски |
| Сценограф: | Александър Миленков (декори и костюми) |
| Актьорски състав: | Сава Попович - Сава Огнянов; Бистра - Елена Снежина, Златина Недева; Данаил - Кръстьо Сарафов; Олга - Вера Игнатиева; Полковник Витанов - Васил Кирков. |
| Дата на премиерата: | 12 октомври 1913 г. |
| Сцена: | Голяма сцена |
| Сезон: | 1913/1914 г. |
| Премиерен номер: | 174 |
| Отзиви и други текстове: | Аркатов, Г. (Хараламби Христов). Първите пиеси през новия сезон на Народния театър. Съвр. мисъл, II, 1913, кн. 8, с. 594-595. Арнаудов, д-р М. II-та драма на П. К. Яворов: „Когато гръм удари - как ехото заглъхва". Съвр. мисъл, III, кн. 9-10, декември 1913, с. 647-660. Бакалов, Г. П. К. Яворов. „Когато гръм удари, как ехото заглъхва". Борба, I, 1914, кн. 8, с. 511-514. Вега (Ана Карима). Когато гръм удари. Нова балк. трибуна, IV, 1913, бр. 1126, с. 2. Добрин, Тотю. „Когато гръм удари". (Бележки). Нова балк. трибуна, IV 1913, бр. 1118, с. 3. Дж. Вместо фейлетон. „Когато гръм удари". (Брътвежи на пиян репортер). Реч, VI, 1913, бр. 1221, с. 3. Държавният Народен театър в града ни. Заря, Бургас, I, 1914, бр. 26, с. 2-3. Киряков, д-р Д. Когато гръм удари. Съвр. илюстрация, II, 1914, бр. 23-24, с. 8-10. Когато гръм удари. (Мнения на рецензентите при театъра). Театър и изкуство, II, кн. 4, с. 13. Коларов, Ив. Божан Ангелов за Яворов. Седмична илюстрация, I, 1913, бр. 5, с. 6. Литературни вести. Листопад, I, 1913, кн. 11, с. 71-72. Немиров, Емил (подбор Златка Тодорова-Немирова). Добри Немиров и театърът. Нар. култура, ХХVI, бр. 5, 29.1.1982, с. 6. Пародия. „Когато гръм удари", „бащата", „под стария дъб" (драматическа комедия в 3 действия)^ Реч, VI, 1913, бр. 1226, с. 3. Пилигрим (Йордан Сливополски). Когато гръм удари. Бисери, I, 1913, кн. 13, с. 410-412. Протич, Андрей. Когато гръм удари. Пряпорец, XVI, 1913, бр. 25, с. 2; бр. 26, с. 2-3; бр. 27, с. 2; бр. 28, с. 2-3. Савов, Ботьо. Смъртта на П. К. Яворов. Хиперион, III, 1924, кн. 8, с. 411-412. Стоянов, Людмил. Когато гръм удари. Звено, I, 1914, кн. 1, с. 59-60. Тихов, д-р Михаил. Когато гръм удари. Драма. Мир, XVIII, 1912, бр. 3657, с. 3. Тумпаров, д-р Н. Представлението на новата драма: „Когато гръм удари". Дем. преглед, Х, 1912, кн. 9-10, с. 1238-1252. Христов, Т. Когато гръм удари. Бъдаще, I, 1913, кн. 1, с. 60-61. Ц-в, Д. Театрален преглед. Знание, II, 1913, кн. 3, с. 290-292. Шишманова, Л. Когато гръм удари. Своб. мнение, I, 1913, кн. 11, с. 13-14. D., V. (Григор Чешмеджиев). Националната драма в Народния театър. Съвр. мисъл, IV, 1914, кн. 1, с. 64-65. Z., A. (Асен Златаров). Когато гръм удари, как ехото заглъхва. Соф. вечерна поща, бр. 237, 21.8.1912, с. 1. |
| Забележка: | На 19.10.1914 след погребението на Яворов, се играе дневно представление на „Когато гръм удари" - за последен път. |